Saito Fg-90R3

Въпреки стремителното развитие на електромоторите, които все повече се превръщат в мощни алтернативи, двигателите с вътрешно горене, които по звук са много близки до големите си прототипи, продължават да имат огромна притегателна сила за моделистите. Това важи особено за звездообразните двигатели, които впечатляват с неповторимия си звук.

FG90 R3 на Saito се предлага от известно време в aero-naut и в момента е сред най-мощните звездообразни двигатели на Saito. Затова бихме искали да подложим този двигател на тест и да напишем кратък отчет за него тук.

Според Saito, FG 90R3, подобно на FG 60, произлиза от калилния FA-220. Наред с другото е монтиран карбуратор, подходящ за бензин, а цилиндрите и цилиндровите глави са изработени от една част. Коляновият вал е с двойно сачмено лагеруване. Както при FG84 R3, върху корпуса са монтирани големи охлаждащи ребра, които трябва да се намират в въздушния поток на витлото, за да се осигури оптимално отвеждане на топлината от картера на коляновия вал. Магнитният сензор изглежда е от същия тип като при FG60 и е монтиран наклонено встрани. Изпускателният отвор е изведен назад, поради което свещта за запалване от тип CM6 е добре защитена и разположена под ъгъл. Почти дори малко прекалено скрита, защото при монтиран пръстеновиден шумозаглушител, който трябва да се закупи отделно, става доста тясно при поставянето и фиксирането на лулата на свещта. Карбураторът отново е разположен зад монтажната плоча, като този път лостът на газта е преместен отляво. Saito обаче изглежда са си взели поука от „мрънкането“ относно карбуратора на звездообразния FG 60: този път има възможност двигателят да се „чокне“ отвън. В монтирано състояние при 60-цата, а и при 84-цата, засмукването на гориво с двигателя беше повече от неудобно.

При най-актуалния към момента модел, FG90 R3, който тестваме тук, Saito също са измислили практично решение: в средата на лоста на дросела има връзка към разположената вътре чок-клапа, която може да се задейства с приложената „чок-пръчка“. За целта в монтирано състояние трябва да се предвиди отвор 4 mm в капака и евентуално в предната част на моторната преграда. За да може карбураторът да се засмуква и без втори човек, който да държи чок-пръчката в позиция, в капака трябва да се монтира стопорен пръстен или подобно, за да остане пръчката в необходимото положение. След засмукването чок-пръчката може да се извади отново. За съжаление не е предвидено серво-управлявано засмукване. Иглата на главната дюза е разположена горе вдясно от лоста на дросела, а иглата за празен ход – в самия лост на дросела. Чокването, разбира се, не променя иглата за празен ход, тъй като винтовата връзка за чок-пръчката е резба директно на лоста на дросела. Затова при последваща настройка на иглата пръчката трябва да се развие, за да може да се използва пръчката за настройка на карбуратора.
Към двигателя, освен вече споменатата пръчка за чокване, е приложена и пръчката за настройка на карбуратора. Поради множеството информация за конструкцията на двигателя на уебсайта на aero-naut, не е необходимо да я разясняваме отново на този етап.